Автори на статията са: Мария Бадева, Васил Маджирски, Ангел Буров
От най-ранната ни позната история до днес, градовете събират голям брой хора на сравнително концентрирана територия, приютяват и стимулират дейностите, които те извършват и създават система от пространства, някои от които можем да характеризираме като „места“. Не всяко пространство може да бъде място – местата притежават серия от качества, които карат хората да се връщат към тях, да искат да прекарват време там и да чувстват дадена принадлежност и привързаност. Тези места представляват арена, в която се осъществява обмена между хората чрез извършване на различни дейности – общуване, културни прояви, спорт, игра, търговия и т.н. Тяхното формиране е сложен процес, върху който често пъти влияят противоречиви фактори и интереси.
Градското планиране днес предлага различни изпробвани и развиващи се подходи за творческо пресъздаване на местата чрез анализ, оценка и преустройство с широко участие. Целта на тези инструменти е да се опитат да обхванат цялата комплексна картина и да насочват процеса като предложат ясно оценими и проследими като ефект решения. Такива примери откриваме както в международната, така и в българската професионална урбанистична рамка. Разговори за подходите свързани с постигането на “човешки мащаб” и жизненост на българските градове се водят от 80-те години на 20-ти век, като програмата по Урбанизъм след стартирането й през 2002-ра година в България допринася за подновяването на този разговор и по-късното задействане на неформални и формални инициативи, благодарение на преподаватели и възпитаници в специалностите Архитектура и Урбанизъм водени от катедра Градоустройство към Архитектурен факултет на УАСГ. Сдруженията „Архитекти за София” и “Група град”, студио “Плейсмейк”, сдруженията “Див Рошков”, “Трансформатори” и “ИГрад”, Съюзът на урбанистите в България, сдружение “Неформално” и “БГ Бъди Активен” и други организации, професионалисти, активни граждани и местни власти допринасят за прилагането и доразвитието на творческите подходи в това направление в 2010-те години в разнообразни пионерни, пилотни, експериментални, демонстрационни подходи. Това натрупване на опит позволява навлизането на по-зряло отношение към публичните пространства, за което важна роля за напред имат политическите, бизнес и граждански организации с грижа и отношение към градската среда и създаването на места с помощта на опитните български специалисти в това направление. Тук ще се спрем върху няколко подходи от вече изпробваните и доразвити в българските условия.
„Диаграмата за място“ (The Place Diagram) e един от инструментите, които Project for Public Spaces (Проект за публични пространства) развива, за да предостави критерии, по които гражданите да могат да оценят дадено място или пространство. Диаграмата се състои от три основни кръга (пръстена), като най-вътрешният представя ключовите качества на дадено място като общуване, достъпност и връзки, употреба и дейности, удобства и имидж, междинният пръстен представлява нематериалните качества на дадено място, а външният пръстен – измерими данни и характеристики за мястото. При оценката на хиляди обществени пространства по света, организацията “Проект за публични пространства” установява, че за да бъде успешно едно място, то обикновено е достъпно и активно, има удобства и добър имидж и предразполага за общуване и социализация между хората, които го посещават.
Друг подобен инструмент е матрицата с 12-те критерия за качество (известна като The Twelve quality criteria worksheet) адаптирана от Геел Институт, структурирана около 3 основни теми – защита, удобства/комфорт и удоволствия. Матрицата може да се използва от хората в оценката на публични пространства с различна типология и характеристики като участниците оценяват и водят бележки за даденото публично пространство и до каква степен то отговаря на критериите. На първо място, без основна защита от автомобили, шум, дъжд и вятър, хората обикновено избягват да прекарват времето си в дадено пространство. Защитата от тези елементи е от решаващо значение за редовното ползване на дадено пространство. От гледна точка на комфорт, едно пространство обикновено не би било често посещавано и успешно, ако не предлага удобства, които благоприятстват прекарването на време и социализирането в него. Възможностите за игра и упражнения също могат да направят пространството по-привлекателно за хора от всички възрасти. И не на последно място, добрите обществени пространства предлагат положителни естетически и сетивни преживявания, вземайки предвид местните климатични условия (например предлагане на сянка в по-топлите градове) и предоставяйки елементи от човешки мащаб, така че посетителите да не се чувстват изгубени в заобикалящата ги среда. Вземайки предвид гореизброените критерии, можем да видим сходството между Диаграмата за място на ППП и Матрицата за качество на Геел Институт.
Българското сдружение „НеФормално“ разработва оценка за модел на въздействието на всяка интервенция и намеса, за да се отчетат спецификите й в дадено място и да се изведат най-важните уроци от индивидуалните процеси. Моделът се състои от два основни аспекта – социален и физически, всеки от които има по три подкатегории, съответно управление на общностния процес, създаване на общност и популярност на процеса и рехабилитирани функции, нови функции, обособяване. Без да претендира за научно-изследователска валидност като методология, оценяването по тези показатели цели да позволи ефективно сравнение на различен контекст за всяко населено място и съответно да се изведат конкретни заключения по категории, базирани на оценката.
Проект „УрбиНат“ е изпълняван съвместно между академични организации, местни власти и общности в международен формат. Негов обект е част от район „Надежда“ на Столична община – създаване на зелен коридор в характерни жилищни комплекси по линията между парк „Надежда“ и „Северен парк“ разположени в двата им края, чрез прилагането на природно базирани решения. За целта е приложен метод с четири етапа на съвместни действия: а) съвместна диагноза с обширен и задълбочен анализ и оценка на състоянието на средата и процесите в нея с определянето на потенциални трасета на зелен здравословен коридор; б) съвместен подбор на решения базирани на природата с най-голям потенциален принос за градско обновяване около коридора при ограничен бюджет и допълнителен принос от разнообразни групи; в) съвместно проектиране и дизайна чрез развитие на концепцията за коридора, набора и разположението на решенията базирани на природата, както и тяхното проектиране на място; г) съвместно прилагане на част от решенията на практика; съвместно наблюдение и оценка на начина на използване и въздействията от това върху обитателите покрай коридора, което да осъществи кръговрата и да постави основата на следващи действия в общността за преосмисляне на потребностите и развитие на качествата на средата за по-здравословен начин на живот.
Разработената от Съюза на урбанистите в България матрица с критерии за наблюдение и оценка на градската среда, наречена „Градски стандарт“ борави с пет тематични области, които са основани върху основни качества на средата. За да е пълноценна, авторите са възприели необходимостта тя да бъде здравословна, сигурна, устроена, жизнена и характерна. Областите формират първото ниво от четирите на цялостната таксономия на подхода – всяко от тях съдържа набор от тематични фокуси, теми и показатели (СУБ, 2017). Подходът е приложен на практика при анализа и оценката на две динамично развиващи се територии в София – кв. “Манастирски ливади-изток” през 2018 г. и южните квартали на район “Лозенец” през 2020-2021 г.
Моделът „Възел-място“ е разработен в Нидерландия от италианския изследовател Лука Бертолини, като в последствие е операционализиран чрез създаването на т. нар. “Модел на пеперудата”. Последният цели да изследва и оцени степента и потенциала за развитие на транспортните системи и районите около гари, метростанции, спирки и други. По този начин се определя цялостния потенциал за развитие, ориентирано около коридорите на масовия обществен транспорт в даден териториален обхват – местен, регионален или национален (Province Noord-Holland & Vereniging Deltametropool, 2013). „Пеперудата“ има две „крила“. Лявото представя степента на транспортно развитие – чрез достъп посредством немоторизиран транспорт, масов обществен и личен моторизиран, а дясното развитието на мястото от гледна точка интензивност, разнообразие на функциите и тяхната близост до основното транспортно обслужване.
Разгледаните подходи имат своите оперативни различния, фокусират се върху специфични аспекти на градския живот и състоянието на средата, но лесно откриваме общи ценности, които те определят като важни и можем да наречем универсални. Сред тях попадат: жизнеността на градската среда; свободният, разнообразен и пълноценен достъп до пространства и блага; здравословният начин на живот и условията, които го подкрепят; качественото преживяване в града, културното и социално разнообразие, идентичността; безопасното и сигурно пребиваване в публичните пространства; споделянето и обмена. Подходите целят да подпомогнат интегрираното планиране, поставянето на комплексна и максимално обективна оценка, а не на последно място – да спомогнат за прозрачен и приобщаващ процес. Независимо от историческото време или географската, технологичната и социалната ситуация, хората винаги ще се нуждаят от значими места, защото притежаването и идентифицирането с тях е неразделна част от това какво и кои сме ние като човешки индивиди. Това е предпоставка за защита правото на град за всички обитатели и ползватели. Съвместният принос на подходите отгоре-надолу, отдолу-нагоре и от средата следва да съдейства за катализиране на творчески заряд на местните власти, гражданите и специалистите, които боравят с градските публични пространства с цел въплъщаване на универсалните ценности.
Библиография:
- [Не]формално (2022). Модел за оценка на индивидуалните процеси. В “_Място България – Началото: Акции, Експерименти и Уроци относно Прилагане на Подхода “Placemaking”” [онлайн]. Достъпен от: https://issuu.com/informal6/docs/thespot_publication_pages [Прегледан 28 Януари, 2022]
- Съюз на урбанистите в България, (2017), “Градски стандарт – създаване на стандарт за оценка и мониторинг на качеството на градската среда”, https://issuu.com/bgplanning/docs/gradski-standart_final
- Gehl Institute (2018). Twelve Quality Criteria for public urban spaces, In: “Hespanhol, Luke. (2018). Making Meaningful Spaces: Strategies for Designing Enduring Digital Placemaking Initiatives.SAAN: The First International Conference on Design, Innovation and Creativity, Bangkok, Thailand
- Project for Public Space, (2018), “What if we build our communities around places?”: https://www.pps.org/article/what-is-placemaking
- Project for Public Spaces (2007), What is Placemaking? [online]. Достъпен от: https://www.pps.org/reference/what_is_placemaking/ [Прегледан 20 Януари, 2023]
- Project for Public Spaces (unknown). What Makes a Great Place? [online]. Достъпен от: https://www.pps.org/article/grplacefeat [Прегледан 28 Януари, 2023]
- Norberg-Schulz, Christopher (1980). Genius Loci: Toward a Phenomenology of Architecture, New York: Rizzoli Int.
- Province Noord-Holland & Vereniging Deltametropool, (2013), “Maak Plats! Werken aan knooppuntontwikkeling in Noord-Holland”: https://issuu.com/deltametropool/docs/20131127_maak_plaats__deltametropoo
- Relph, Edward (1976). Place and Placelessness, London: Pion Limited.